Животът е търпение,
Казва китайският мъдрец.
И намества порцеланово шкембе
На рафта до останалите фигури.
Животът е забавление,
Казва танцуващият до него негър.
Палмови листа, бананови мечти...
Защо да чакаме утрешния ден?
Животът е песен,
Извисява глас гипсовият славей.
Не, животът е красота,
Мълви паунът със седефени пера.
Животът е продължение:
Матрьошката своите малки подрежда.
Кристалният лебед смутено поглежда:
А има ли живот без деца?
Животът е вечна тревога,
Трепти ръждясалото бакърено звънче.
Животът е извор на радост,
Усмихва се дъбовата бъклица до него.
Животът е светлина,
Казва още незапалената ароматна свещ.
Живот ли? Какво е това?
Пита жената, стиснала парцала в ръка.
И с досада прашната мъдрост избърсва.
© Ваня Накова Todos los derechos reservados