3.10.2020 г., 7:37

Сувенири

700 0 2

Животът е търпение,

Казва китайският мъдрец.

И намества порцеланово шкембе

На рафта до останалите фигури.

 

Животът е забавление,

Казва танцуващият до него негър.

Палмови листа, бананови мечти...

Защо да чакаме утрешния ден?

 

Животът е песен,

Извисява глас гипсовият славей.

Не, животът е красота,

Мълви паунът със седефени пера.

 

Животът е продължение:

Матрьошката своите малки подрежда.

Кристалният лебед смутено поглежда:

А има ли живот без деца?

 

Животът е вечна тревога,

Трепти ръждясалото бакърено звънче.

Животът е извор на радост,

Усмихва се дъбовата бъклица до него.

 

Животът е светлина,

Казва още незапалената ароматна свещ.

Живот ли? Какво е това?

Пита жената, стиснала парцала в ръка.

 

И с досада прашната мъдрост избърсва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....