Животът е търпение,

Казва китайският мъдрец.

И намества порцеланово шкембе

На рафта до останалите фигури.

Животът е забавление,

Казва танцуващият до него негър.

Палмови листа, бананови мечти...

Защо да чакаме утрешния ден?

Животът е песен,

Извисява глас гипсовият славей.

Не, животът е красота,

Мълви паунът със седефени пера.

Животът е продължение:

Матрьошката своите малки подрежда.

Кристалният лебед смутено поглежда:

А има ли живот без деца?

Животът е вечна тревога,

Трепти ръждясалото бакърено звънче.

Животът е извор на радост,

Усмихва се дъбовата бъклица до него.

Животът е светлина,

Казва още незапалената ароматна свещ.

Живот ли? Какво е това?

Пита жената, стиснала парцала в ръка.

И с досада прашната мъдрост избърсва.