23 oct 2004, 16:21

Сватба

  Poesía
2K 0 1
С гордо вдигната глава вървя
към олтара-там,където ти ме чакаш,
не мога да скривам радостта
и от вълнение заплаках.
Двамата стоим пред Бога,
врекохме се във вечна любов
разбрах,че единствено с тебе мога
да продължа напред-по пътя нов.
От чашите със шампанско отпихме
загледани един във друг
и венчални пръстени си разменихме,
и станахме съпруга и съпруг.
Неусетно дните ни минават,
но все по-щастливи стават
и от любовта ни се роди дете-
едно прекрасно,чаровно момче.
То е всичко за нас
осмисли целият ни живот
и всеки ден и миг,и час
го даряваме с много нежност и любов.
Така ще знаем след време,
че не напразно сме живяли
а за нашето мило дете
всичко,всичко ний сме дали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...