Oct 23, 2004, 4:21 PM

Сватба

  Poetry
2K 0 1
С гордо вдигната глава вървя
към олтара-там,където ти ме чакаш,
не мога да скривам радостта
и от вълнение заплаках.
Двамата стоим пред Бога,
врекохме се във вечна любов
разбрах,че единствено с тебе мога
да продължа напред-по пътя нов.
От чашите със шампанско отпихме
загледани един във друг
и венчални пръстени си разменихме,
и станахме съпруга и съпруг.
Неусетно дните ни минават,
но все по-щастливи стават
и от любовта ни се роди дете-
едно прекрасно,чаровно момче.
То е всичко за нас
осмисли целият ни живот
и всеки ден и миг,и час
го даряваме с много нежност и любов.
Така ще знаем след време,
че не напразно сме живяли
а за нашето мило дете
всичко,всичко ний сме дали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...