Oct 23, 2004, 4:21 PM

Сватба

  Poetry
2K 0 1
С гордо вдигната глава вървя
към олтара-там,където ти ме чакаш,
не мога да скривам радостта
и от вълнение заплаках.
Двамата стоим пред Бога,
врекохме се във вечна любов
разбрах,че единствено с тебе мога
да продължа напред-по пътя нов.
От чашите със шампанско отпихме
загледани един във друг
и венчални пръстени си разменихме,
и станахме съпруга и съпруг.
Неусетно дните ни минават,
но все по-щастливи стават
и от любовта ни се роди дете-
едно прекрасно,чаровно момче.
То е всичко за нас
осмисли целият ни живот
и всеки ден и миг,и час
го даряваме с много нежност и любов.
Така ще знаем след време,
че не напразно сме живяли
а за нашето мило дете
всичко,всичко ний сме дали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....