23 окт. 2004 г., 16:21

Сватба 

  Поэзия
1634 0 1
С гордо вдигната глава вървя
към олтара-там,където ти ме чакаш,
не мога да скривам радостта
и от вълнение заплаках.
Двамата стоим пред Бога,
врекохме се във вечна любов
разбрах,че единствено с тебе мога
да продължа напред-по пътя нов.
От чашите със шампанско отпихме
загледани един във друг
и венчални пръстени си разменихме,
и станахме съпруга и съпруг.
Неусетно дните ни минават,
но все по-щастливи стават
и от любовта ни се роди дете-
едно прекрасно,чаровно момче.
То е всичко за нас
осмисли целият ни живот
и всеки ден и миг,и час
го даряваме с много нежност и любов.
Така ще знаем след време,
че не напразно сме живяли
а за нашето мило дете
всичко,всичко ний сме дали.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??