28 feb 2006, 11:58  

СВАTБА

  Poesía
2.5K 1 7

 

 

                    СВАТБА

    на бившата ми жена - Габи

 

 

Седнал съм в нощта на масата,

като на сватба без сватбари,

Самотата си ще женя - старата,

за ледения Студ в душата ми.

 

Един - единствен гост си имам,

една снимка малко пожълтяла,

преди години свадба снимана,

подпрях я на шишето с ракия.

 

Свеща гореше - светлина рубинена!

Изумрудена блестеше мойта Самота.

Студа я галеше с шепата отрудена,

и смигаше ú в полумрака на нощта.

 

Загледах снимката, сватбари викаха -

“- Горчиво! Да пребъдете с години”!

Студът и Самотата вече се целуваха,

сълзи ми рукнаха, предатели - гадини!

 

Що да сторя, вдигнах чашката с ракия,

макар чe за “Наздравица” не бях готов.

До дъно чашата изпих - като помия,

нали съм КУМ, на мен се пада пръв!

 

По български, както на свадба се полага,

пуснах музика - рeвeшe с болка кларинета!

“На прощаване” за булка, а душá се стяга,

стените стенеха, дори Нощта заплака!

 

Шаферките - две красавици Звездици,

сритаха навъсените облаци в небето,

пулсираха вълшебно в такт на ръченица,

а аз блуждаех някъде в небитието.

 

Станах тихо и излезнах през вратата.

Мракът пазеше в антрето като бодигард.

Полуобърнат загледах вътре веселбата,

не бях свой вече, бях аз просто - ЧУЖД!

 

За последен път разгледах тази снимка,

на две излъгани от Живота същества!

Усмихнати се гледаха с надeжда в очите...

Обърнах се и тръгнах, останалото е СЪДБА!

 

 

 

-  -  -

Ivaylo Atanassov

09.02.2006 (4.25 h.)

Senftenberg – Germany

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е,макар и тьжно
  • Тъжна сватба...Много е хубаво и същевременно много тъжно...6
  • страдам с теб!
  • Ще напиша коментар, макар да не желаеш.Това, което си написал е много силно, много хубаво, макар и тъжно.Малко писатели могат да отразят това, което чувстват и мислят във един толкова красив стих.Ще ти поставя шест.
  • Ще помълча в знак на уважение към този много силен стих, Ивайло!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...