СВАTБА
СВАТБА
на бившата ми жена - Габи
Седнал съм в нощта на масата,
като на сватба без сватбари,
Самотата си ще женя - старата,
за ледения Студ в душата ми.
Един - единствен гост си имам,
една снимка малко пожълтяла,
преди години свадба снимана,
подпрях я на шишето с ракия.
Свеща гореше - светлина рубинена!
Изумрудена блестеше мойта Самота.
Студа я галеше с шепата отрудена,
и смигаше ú в полумрака на нощта.
Загледах снимката, сватбари викаха -
“- Горчиво! Да пребъдете с години”!
Студът и Самотата вече се целуваха,
сълзи ми рукнаха, предатели - гадини!
Що да сторя, вдигнах чашката с ракия,
макар чe за “Наздравица” не бях готов.
До дъно чашата изпих - като помия,
нали съм КУМ, на мен се пада пръв!
По български, както на свадба се полага,
пуснах музика - рeвeшe с болка кларинета!
“На прощаване” за булка, а душá се стяга,
стените стенеха, дори Нощта заплака!
Шаферките - две красавици Звездици,
сритаха навъсените облаци в небето,
пулсираха вълшебно в такт на ръченица,
а аз блуждаех някъде в небитието.
Станах тихо и излезнах през вратата.
Мракът пазеше в антрето като бодигард.
Полуобърнат загледах вътре веселбата,
не бях свой вече, бях аз просто - ЧУЖД!
За последен път разгледах тази снимка,
на две излъгани от Живота същества!
Усмихнати се гледаха с надeжда в очите...
Обърнах се и тръгнах, останалото е СЪДБА!
- - -
Ivaylo Atanassov
09.02.2006 (4.25 h.)
Senftenberg – Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
