28 abr 2009, 7:39

Сватба в наше село

2.7K 0 23

В наше село на мегдана
кръшна сватба се захвана.
Булка беше баба Пена,
зетя - Колю, баш ергена.
С нови дрехи натъкмени
и със китки нагиздéни.
Рипат, скачат на хорото,
със трендафил зад ухото.
Бре, че скача тази баба,
сякаш е козичка млада,
а пък старият ерген
също, като млад елен.
Цяло село се събра
да погледа таз игра.
После и ракийка блага
ще си пийнат със наслада.
Май че булката чевръста
не е здрава много в кръста.
А пък зетя белобрад
вика силно„Помощ, брат!
Тази булка е беззъба,
изсушена стара гъба!
Хич не ща я за жена!
Да си ходи у дома!
Да си гледа там козите,
да не оди със момите!"
Тази сватба, тъй приключи,
баба Пена не сполучи.
Ходи тъжна из селóто,
гледа Кольо на хорото,
как развява си байряка,
пред момите как прикляка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Ани!
  • Ха-ха, ееей, че хубаво, Валка. Много свежест и настроение внесе. Поздравления!
  • Еххх, че веселба настана,
    тук във сайта, на мегдана!
    Тропкаме си на хорцето
    да е весело сърцето.
    Баби, дядовци, ергени
    и момички, все засмени.
  • Няма стари, няма млади,
    щом любов в сърцето пари,
    стара слама най-гори,
    казват древни мъдреци...
    Какво пък,може днес да се поскарат,
    дядо Кольо и баба Пена,случва се нали,
    но утре, на морето, тен щом хванат,
    ще забравят всякакви кавги,
    и от огъня, на стар мерак, огряни,
    пак ще празнуват весели, засмяни...
    Поздрави за веселия стих!
    Много ми хареса!

  • хихи много е весело и хубаво
    Поздрави, продължавай така ...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...