Сватба в наше село
В наше село на мегдана
кръшна сватба се захвана.
Булка беше баба Пена,
зетя - Колю, баш ергена.
С нови дрехи натъкмени
и със китки нагиздéни.
Рипат, скачат на хорото,
със трендафил зад ухото.
Бре, че скача тази баба,
сякаш е козичка млада,
а пък старият ерген
също, като млад елен.
Цяло село се събра
да погледа таз игра.
После и ракийка блага
ще си пийнат със наслада.
Май че булката чевръста
не е здрава много в кръста.
А пък зетя белобрад
вика силно„Помощ, брат!
Тази булка е беззъба,
изсушена стара гъба!
Хич не ща я за жена!
Да си ходи у дома!
Да си гледа там козите,
да не оди със момите!"
Тази сватба, тъй приключи,
баба Пена не сполучи.
Ходи тъжна из селóто,
гледа Кольо на хорото,
как развява си байряка,
пред момите как прикляка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валка Все права защищены
