18 oct 2022, 23:30

Сватбен ден 

  Poesía
319 2 6

Смълчана, уплашена

пред олтара заставам.

            В ръцете ми –

            мъртви цветя.

Порти древни Тишината отваря.

По скулите бавно плува сълза.

            Тиха и бяла

            аз коленича.

В косите ми пепел от рози блести.

            Олтарът изчезва.

            Олтарът го няма.

На пода прекършена обич лежи.

 

© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??