18.10.2022 г., 23:30 ч.

Сватбен ден 

  Поезия
233 2 6

Смълчана, уплашена

пред олтара заставам.

            В ръцете ми –

            мъртви цветя.

Порти древни Тишината отваря.

По скулите бавно плува сълза.

            Тиха и бяла

            аз коленича.

В косите ми пепел от рози блести.

            Олтарът изчезва.

            Олтарът го няма.

На пода прекършена обич лежи.

 

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??