Смълчана, уплашена
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря.
По скулите бавно плува сълза.
Тиха и бяла
аз коленича.
В косите ми пепел от рози блести.
Олтарът изчезва.
Олтарът го няма.
На пода прекършена обич лежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайних случаях с конкретным указанием на нарушение и наличием доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!