18 окт. 2022 г., 23:30

Сватбен ден 

  Поэзия
412 2 6
Смълчана, уплашена
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря.
По скулите бавно плува сълза.
Тиха и бяла
аз коленича.
В косите ми пепел от рози блести.
Олтарът изчезва.
Олтарът го няма.
На пода прекършена обич лежи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??