18 окт. 2022 г., 23:30

Сватбен ден 

  Поэзия
320 2 6

Смълчана, уплашена

пред олтара заставам.

            В ръцете ми –

            мъртви цветя.

Порти древни Тишината отваря.

По скулите бавно плува сълза.

            Тиха и бяла

            аз коленича.

В косите ми пепел от рози блести.

            Олтарът изчезва.

            Олтарът го няма.

На пода прекършена обич лежи.

 

© Мариела Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??