30 sept 2006, 17:49

Сватбен ден 2

  Poesía
2.3K 0 17

Не съм забравила, аз помня -

най–светлия и хубав ден…

Как бих могла да го забравя –

мига неповторим и съкровен?

Все още всичко ми е пред очите,

най-малките подробности дори

И после… вечерта, прегръдките

и нежността, с която ме дари…

Но вярно, времето не ни прости:

без милост годините ни промениха,

но има още в нас обич и мечти…

макар по други, страстите се съхраниха.

Не ме упреквай, винаги до теб съм

и всяка твоя нежна ласка в мен попива.

Единствен мой, завинаги аз твоя съм:

зеления ми взор докрай ще те опива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Риа.

    Поздрав и усмивка.
  • Единствен мой... - само тази дума е достатъчна, за да се влюби отново в теб.
  • Благодаря за поздравите ти Христо.
    Не знам защо е така,но може би си прав
    хубавото е преди или след това,а може и през
    цялото време.
    А това е само един ден от календара.

    Поздрав и усмивка.
  • Касиус благодаря за думите,да прав си.
    Но така се получи защото е писано като
    отговор на друг стих,а в него е изказана
    красотата и е описано с майсторство чувството.
    Когато е мой самостоятелен стих,тогава ,може би
    по лесно съумявам да опиша и изпипам нещата.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздрави за стиха, Ани!!!
    Интересно защо вие жените помните тези дни, а ние трудно ги помним?
    Дали защото хубавото не е преди или след това?

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...