Не съм забравила, аз помня -
най–светлия и хубав ден…
Как бих могла да го забравя –
мига неповторим и съкровен?
Все още всичко ми е пред очите,
най-малките подробности дори
И после… вечерта, прегръдките
и нежността, с която ме дари…
Но вярно, времето не ни прости:
без милост годините ни промениха,
но има още в нас обич и мечти…
макар по други, страстите се съхраниха.
Не ме упреквай, винаги до теб съм
и всяка твоя нежна ласка в мен попива.
Единствен мой, завинаги аз твоя съм:
зеления ми взор докрай ще те опива!
© Анета Саманлиева Все права защищены
Поздрав и усмивка.