30.09.2006 г., 17:49

Сватбен ден 2

2.3K 0 17

Не съм забравила, аз помня -

най–светлия и хубав ден…

Как бих могла да го забравя –

мига неповторим и съкровен?

Все още всичко ми е пред очите,

най-малките подробности дори

И после… вечерта, прегръдките

и нежността, с която ме дари…

Но вярно, времето не ни прости:

без милост годините ни промениха,

но има още в нас обич и мечти…

макар по други, страстите се съхраниха.

Не ме упреквай, винаги до теб съм

и всяка твоя нежна ласка в мен попива.

Единствен мой, завинаги аз твоя съм:

зеления ми взор докрай ще те опива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Риа.

    Поздрав и усмивка.
  • Единствен мой... - само тази дума е достатъчна, за да се влюби отново в теб.
  • Благодаря за поздравите ти Христо.
    Не знам защо е така,но може би си прав
    хубавото е преди или след това,а може и през
    цялото време.
    А това е само един ден от календара.

    Поздрав и усмивка.
  • Касиус благодаря за думите,да прав си.
    Но така се получи защото е писано като
    отговор на друг стих,а в него е изказана
    красотата и е описано с майсторство чувството.
    Когато е мой самостоятелен стих,тогава ,може би
    по лесно съумявам да опиша и изпипам нещата.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздрави за стиха, Ани!!!
    Интересно защо вие жените помните тези дни, а ние трудно ги помним?
    Дали защото хубавото не е преди или след това?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...