28 may 2006, 9:51

Свечерява се

  Poesía
962 0 6
Свечерява се.
Фаровете светват,
Клаксоните стряскат.
Омърлушени,
Изморени,
Нечуващи,
едва виждащи,
едва ходещи всякакви,
чакат зелено човече.

И аз чакам зелени човечета.
Чакам ги откакто се помня.
Така и не дойдоха истинските.
Тези не са приятели на земляните.
Тези проклети човечета са врагове.

Сред фарове,
човечета,
сред потъмнели хора,
и сред клаксони,
Една мисъл само ме радва,-
Свечерява се.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...