May 28, 2006, 9:51 AM

Свечерява се

  Poetry
958 0 6
Свечерява се.
Фаровете светват,
Клаксоните стряскат.
Омърлушени,
Изморени,
Нечуващи,
едва виждащи,
едва ходещи всякакви,
чакат зелено човече.

И аз чакам зелени човечета.
Чакам ги откакто се помня.
Така и не дойдоха истинските.
Тези не са приятели на земляните.
Тези проклети човечета са врагове.

Сред фарове,
човечета,
сред потъмнели хора,
и сред клаксони,
Една мисъл само ме радва,-
Свечерява се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...