Свечеряване

28 jul 2019, 16:35

Poesía » De amor

528 0 1

Понеже неочаквано се свечери
и слънцето залезе в очите ти.
Обещай, че с вятърничавите мечти
отново ще заседна аз – в гърдите ти.

Когато само твойта връхна дреха
дето не яде я мо́лец, ни ръждата.
На гърба замръзнала от студ и вехта,
остане тя съдрана на браздата.

Тогава, в свойте страхове навярно
приклещени крещиме предпазливи:
„Посоката е – перпендикулярно” –
а всички обещания са лъжливи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.