Свечеряване
Понеже неочаквано се свечери
и слънцето залезе в очите ти.
Обещай, че с вятърничавите мечти
отново ще заседна аз – в гърдите ти.
Когато само твойта връхна дреха
дето не яде я мо́лец, ни ръждата.
На гърба замръзнала от студ и вехта,
остане тя съдрана на браздата.
Тогава, в свойте страхове навярно
приклещени крещиме предпазливи:
„Посоката е – перпендикулярно” –
а всички обещания са лъжливи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлиян Петков Todos los derechos reservados
