5 dic 2025, 5:20  

Сведе ли се до голо оцеляване

  Poesía
12 0 0

И не живея никога сред спомени,

от минало и бъдно нямам страх.

Светулките – от зимата прогонени,

на топличко в душата си прибрах.

Обичам ги и черните и белите,

клавиши на пиано ги редих

и делниците свои и неделите.

Превърнах в песен всеки тъжен стих.

И нямам индулгенции за отвъдното,

признавам всеки грях и стар и нов.

И оцелявам даже от несбъдната,

но искрена и истинска любов.

За моето сърце немеродавен е,

законът людски. Стигми не болят.

Сведе ли се до голо оцеляване –

от думи и от звуци имам свят.

И нека питат: От коя планета си?

Усмихвам се: За откачалки рай.

Обичам ли те и сред мрака светя си...

Ще ме намериш... Само пожелай...

 

https://youtu.be/DOKnsm935CI?si=L42yULCS58uyIZHy

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...