Сведе ли се до голо оцеляване

И не живея никога сред спомени,

от минало и бъдно нямам страх.

Светулките – от зимата прогонени,

на топличко в душата си прибрах.

Обичам ги и черните и белите,

клавиши на пиано ги редих

и делниците свои и неделите.

Превърнах в песен всеки тъжен стих.

И нямам индулгенции за отвъдното,

признавам всеки грях и стар и нов.

И оцелявам даже от несбъдната,

но искрена и истинска любов.

За моето сърце немеродавен е,

законът людски. Стигми не болят.

Сведе ли се до голо оцеляване –

от думи и от звуци имам свят.

И нека питат: От коя планета си?

Усмихвам се: За откачалки рай.

Обичам ли те и сред мрака светя си...

Ще ме намериш... Само пожелай...

https://youtu.be/DOKnsm935CI?si=L42yULCS58uyIZHy