Dec 5, 2025, 5:20 AM  

Сведе ли се до голо оцеляване

  Poetry
13 0 0

И не живея никога сред спомени,

от минало и бъдно нямам страх.

Светулките – от зимата прогонени,

на топличко в душата си прибрах.

Обичам ги и черните и белите,

клавиши на пиано ги редих

и делниците свои и неделите.

Превърнах в песен всеки тъжен стих.

И нямам индулгенции за отвъдното,

признавам всеки грях и стар и нов.

И оцелявам даже от несбъдната,

но искрена и истинска любов.

За моето сърце немеродавен е,

законът людски. Стигми не болят.

Сведе ли се до голо оцеляване –

от думи и от звуци имам свят.

И нека питат: От коя планета си?

Усмихвам се: За откачалки рай.

Обичам ли те и сред мрака светя си...

Ще ме намериш... Само пожелай...

 

https://youtu.be/DOKnsm935CI?si=L42yULCS58uyIZHy

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...