Сведе ли се до голо оцеляване
И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите,
клавиши на пиано ги редих
и делниците свои и неделите.
Превърнах в песен всеки тъжен стих.
И нямам индулгенции за отвъдното,
признавам всеки грях и стар и нов.
И оцелявам даже от несбъдната,
но искрена и истинска любов.
За моето сърце немеродавен е,
законът людски. Стигми не болят.
Сведе ли се до голо оцеляване –
от думи и от звуци имам свят.
И нека питат: От коя планета си?
Усмихвам се: За откачалки рай.
Обичам ли те и сред мрака светя си...
Ще ме намериш... Само пожелай...
https://youtu.be/DOKnsm935CI?si=L42yULCS58uyIZHy
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ