23 abr 2006, 8:31

СВЕДЕН ПОГЛЕД НАДОЛУ

  Poesía
1.4K 0 2

 

 

Сведен поглед надолу –
преструвка ли е това?

Липса на мисъл ясна
или смут в твойта глава?

Каквото и да мислиш

сега за себе си ти –

щом погледът е надолу,

вървиш по път на лъжи.

Разбирам! Ти не знаеш как да се държиш,

но - очи към земята! С мен просто грешиш!

Който иска и може

гордо гледа напред.

Другото маска е за пред

хора, вярващи на лъжите,

а не на това в очите.

Страхуваш се да признаеш,

че какво да правиш не знаеш?

Опит житейски нямаш

и избираш да си охлюв в черупка?

Но това не дава защита.

По-рано, спомни си добре,

надолу са гледали само слугите.

Но не! С теб сме свободни хора.

Гордостта е в нас.

Или го правиш, защото

разбираш ти, че очите

издават всичко,

ако погледнеш в тях.

Нищо не можеш да скриеш –

омраза, любов или скука.

Навярно имам причина

да те попитам отново:

- Сведен поглед надолу –

нали е преструвка това?

Не! Не съм аз наивен.

Знаеш много добре

защо си криеш очите

и често мълчиш.

Защото огледало

и вход са те към душата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мога. Просто като вървя ми идва нещо в главата в "бели "стихове, спирам и записвам. В къщи пред компютъра слагам малко ред и това е. Може би, ако се случи неща, като преди 3 години - ще имам достатъчно време да го превърна в нещо стойностно. Това конкретно съм го написал, като я гледах как минава покрай мен цяла седмица без да ме погледне.
  • Трябва да го преработиш.Звучи като лош превод...
    Имаш страхотни идеи.Защо не се пробваш в къси разкази?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...