Сведен поглед надолу –
преструвка ли е това?
Липса на мисъл ясна
или смут в твойта глава?
Каквото и да мислиш
сега за себе си ти –
щом погледът е надолу,
вървиш по път на лъжи.
Разбирам! Ти не знаеш как да се държиш,
но - очи към земята! С мен просто грешиш!
Който иска и може
гордо гледа напред.
Другото маска е за пред
хора, вярващи на лъжите,
а не на това в очите.
Страхуваш се да признаеш,
че какво да правиш не знаеш?
Опит житейски нямаш
и избираш да си охлюв в черупка?
Но това не дава защита.
По-рано, спомни си добре,
надолу са гледали само слугите.
Но не! С теб сме свободни хора.
Гордостта е в нас.
Или го правиш, защото
разбираш ти, че очите
издават всичко,
ако погледнеш в тях.
Нищо не можеш да скриеш –
омраза, любов или скука.
Навярно имам причина
да те попитам отново:
- Сведен поглед надолу –
нали е преструвка това?
Не! Не съм аз наивен.
Знаеш много добре
защо си криеш очите
и често мълчиш.
Защото огледало
и вход са те към душата.
© Вили Тодоров Все права защищены