23.04.2006 г., 8:31

СВЕДЕН ПОГЛЕД НАДОЛУ

1.4K 0 2

 

 

Сведен поглед надолу –
преструвка ли е това?

Липса на мисъл ясна
или смут в твойта глава?

Каквото и да мислиш

сега за себе си ти –

щом погледът е надолу,

вървиш по път на лъжи.

Разбирам! Ти не знаеш как да се държиш,

но - очи към земята! С мен просто грешиш!

Който иска и може

гордо гледа напред.

Другото маска е за пред

хора, вярващи на лъжите,

а не на това в очите.

Страхуваш се да признаеш,

че какво да правиш не знаеш?

Опит житейски нямаш

и избираш да си охлюв в черупка?

Но това не дава защита.

По-рано, спомни си добре,

надолу са гледали само слугите.

Но не! С теб сме свободни хора.

Гордостта е в нас.

Или го правиш, защото

разбираш ти, че очите

издават всичко,

ако погледнеш в тях.

Нищо не можеш да скриеш –

омраза, любов или скука.

Навярно имам причина

да те попитам отново:

- Сведен поглед надолу –

нали е преструвка това?

Не! Не съм аз наивен.

Знаеш много добре

защо си криеш очите

и често мълчиш.

Защото огледало

и вход са те към душата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога. Просто като вървя ми идва нещо в главата в "бели "стихове, спирам и записвам. В къщи пред компютъра слагам малко ред и това е. Може би, ако се случи неща, като преди 3 години - ще имам достатъчно време да го превърна в нещо стойностно. Това конкретно съм го написал, като я гледах как минава покрай мен цяла седмица без да ме погледне.
  • Трябва да го преработиш.Звучи като лош превод...
    Имаш страхотни идеи.Защо не се пробваш в къси разкази?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...