23.04.2006 г., 8:31

СВЕДЕН ПОГЛЕД НАДОЛУ

1.4K 0 2

 

 

Сведен поглед надолу –
преструвка ли е това?

Липса на мисъл ясна
или смут в твойта глава?

Каквото и да мислиш

сега за себе си ти –

щом погледът е надолу,

вървиш по път на лъжи.

Разбирам! Ти не знаеш как да се държиш,

но - очи към земята! С мен просто грешиш!

Който иска и може

гордо гледа напред.

Другото маска е за пред

хора, вярващи на лъжите,

а не на това в очите.

Страхуваш се да признаеш,

че какво да правиш не знаеш?

Опит житейски нямаш

и избираш да си охлюв в черупка?

Но това не дава защита.

По-рано, спомни си добре,

надолу са гледали само слугите.

Но не! С теб сме свободни хора.

Гордостта е в нас.

Или го правиш, защото

разбираш ти, че очите

издават всичко,

ако погледнеш в тях.

Нищо не можеш да скриеш –

омраза, любов или скука.

Навярно имам причина

да те попитам отново:

- Сведен поглед надолу –

нали е преструвка това?

Не! Не съм аз наивен.

Знаеш много добре

защо си криеш очите

и често мълчиш.

Защото огледало

и вход са те към душата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога. Просто като вървя ми идва нещо в главата в "бели "стихове, спирам и записвам. В къщи пред компютъра слагам малко ред и това е. Може би, ако се случи неща, като преди 3 години - ще имам достатъчно време да го превърна в нещо стойностно. Това конкретно съм го написал, като я гледах как минава покрай мен цяла седмица без да ме погледне.
  • Трябва да го преработиш.Звучи като лош превод...
    Имаш страхотни идеи.Защо не се пробваш в къси разкази?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...