Свещ
В живота ти когато влезе мъж,
с претенция да бъде катедрала,
въжетата не дърпай отведнъж.
Камбаната ти дълго е мълчала,
звънът ѝ в храма глухо ще кънти,
ще плаши насъбралото се паство.
И Господ сред тълпата си мълчи,
не вдигай шум, ще бъде светотатство.
Възрадвай се, предложат ли ти храм,
ликувай, но без химни и фанфари.
Сред мрака си човекът все е сам,
докато някой свещ не му запали.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Богдана Калъчева Todos los derechos reservados
