8.09.2022 г., 22:08

Свещ

975 3 3

В живота ти когато влезе мъж,

с претенция да бъде катедрала,

въжетата не дърпай отведнъж.

Камбаната ти дълго е мълчала,

звънът ѝ в храма глухо ще кънти,

ще плаши насъбралото се паство.

И Господ сред тълпата си мълчи,

не вдигай шум, ще бъде светотатство.

Възрадвай се, предложат ли ти храм,

ликувай, но без химни и фанфари.

Сред мрака си човекът все е сам,

докато някой свещ не му запали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...