13 ago 2008, 13:59

Свещ

  Poesía
615 0 0
 

Свещта изгасна.

В стаята настана мрак,

последван от тъга.

Склониха се главите

и очите

отново се обърнаха

към вечността.

Те бяха там!

Но истина ли беше,

или участваха

във някаква игра?

Стояха,

а въпросите летяха.

Сред тъмнината

се промъкна светлина.

Те зърнаха

огромните фасади.

Дъхът им

във гърдите спря.

Разместиха се пластовете -

някои прозряха,

че истината

вече е лъжа!

Започна паника.

Привидните устои

се рушаха.

Пропукваше се

знанието за света.

Но ето,

че нещата

си дойдоха по местата:

запалиха свещта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...