13.08.2008 г., 13:59

Свещ

618 0 0
 

Свещта изгасна.

В стаята настана мрак,

последван от тъга.

Склониха се главите

и очите

отново се обърнаха

към вечността.

Те бяха там!

Но истина ли беше,

или участваха

във някаква игра?

Стояха,

а въпросите летяха.

Сред тъмнината

се промъкна светлина.

Те зърнаха

огромните фасади.

Дъхът им

във гърдите спря.

Разместиха се пластовете -

някои прозряха,

че истината

вече е лъжа!

Започна паника.

Привидните устои

се рушаха.

Пропукваше се

знанието за света.

Но ето,

че нещата

си дойдоха по местата:

запалиха свещта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...