Aug 13, 2008, 1:59 PM

Свещ

  Poetry
617 0 0
 

Свещта изгасна.

В стаята настана мрак,

последван от тъга.

Склониха се главите

и очите

отново се обърнаха

към вечността.

Те бяха там!

Но истина ли беше,

или участваха

във някаква игра?

Стояха,

а въпросите летяха.

Сред тъмнината

се промъкна светлина.

Те зърнаха

огромните фасади.

Дъхът им

във гърдите спря.

Разместиха се пластовете -

някои прозряха,

че истината

вече е лъжа!

Започна паника.

Привидните устои

се рушаха.

Пропукваше се

знанието за света.

Но ето,

че нещата

си дойдоха по местата:

запалиха свещта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Проданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...