Свещица
От мрака изпълзяла, светлината
запита се - какво ли прави там?
Щом бе събрала в себе си дъгата
във лъч едничък - на свещичка плам?
Мъглата я прегръща с нежна жалост -
едва блещука в нощния сумрак.
С надежда да пребори свойта вялост,
примигна леко и пригасна чак.
Днес няма вече кой да я припали,
днес няма пак за кой да погори.
Свещице моя мъничка, заспа ли?
Върхът угасва, вече не тупти...
А восъкът ти бавно се втвърдява.
Кръвта ти май изстива, може би...
Но нямам аз кибрит да те запаля,
свещице моя мъничка, прости!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados
