Dec 8, 2010, 9:51 PM

Свещица

  Poetry » Other
1.1K 0 4

От мрака изпълзяла, светлината
запита се - какво ли прави там?
Щом бе събрала в себе си дъгата
във лъч едничък - на свещичка плам?

Мъглата я прегръща с нежна жалост -
едва блещука в нощния сумрак.
С надежда да пребори свойта вялост,
примигна леко и пригасна чак.

Днес няма вече кой да я припали,
днес няма пак за кой да погори.
Свещице моя мъничка, заспа ли?
Върхът угасва, вече не тупти...

А восъкът ти бавно се втвърдява.
Кръвта ти май изстива, може би...
Но нямам аз кибрит да те запаля,
свещице моя мъничка, прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...