Dec 8, 2010, 9:51 PM

Свещица 

  Poetry » Other
932 0 4

От мрака изпълзяла, светлината
запита се - какво ли прави там?
Щом бе събрала в себе си дъгата
във лъч едничък - на свещичка плам?

Мъглата я прегръща с нежна жалост -
едва блещука в нощния сумрак.
С надежда да пребори свойта вялост,
примигна леко и пригасна чак.

Днес няма вече кой да я припали,
днес няма пак за кой да погори.
Свещице моя мъничка, заспа ли?
Върхът угасва, вече не тупти...

А восъкът ти бавно се втвърдява.
Кръвта ти май изстива, може би...
Но нямам аз кибрит да те запаля,
свещице моя мъничка, прости!

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??