От мрака изпълзяла, светлината
запита се - какво ли прави там?
Щом бе събрала в себе си дъгата
във лъч едничък - на свещичка плам?
Мъглата я прегръща с нежна жалост -
едва блещука в нощния сумрак.
С надежда да пребори свойта вялост,
примигна леко и пригасна чак.
Днес няма вече кой да я припали,
днес няма пак за кой да погори.
Свещице моя мъничка, заспа ли?
Върхът угасва, вече не тупти...
А восъкът ти бавно се втвърдява.
Кръвта ти май изстива, може би...
Но нямам аз кибрит да те запаля,
свещице моя мъничка, прости!
© Борислав Ангелов Все права защищены