Свещица
От мрака изпълзяла, светлината
запита се - какво ли прави там?
Щом бе събрала в себе си дъгата
във лъч едничък - на свещичка плам?
Мъглата я прегръща с нежна жалост -
едва блещука в нощния сумрак.
С надежда да пребори свойта вялост,
примигна леко и пригасна чак.
Днес няма вече кой да я припали,
днес няма пак за кой да погори.
Свещице моя мъничка, заспа ли?
Върхът угасва, вече не тупти...
А восъкът ти бавно се втвърдява.
Кръвта ти май изстива, може би...
Но нямам аз кибрит да те запаля,
свещице моя мъничка, прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
