18 oct 2013, 8:51

Свещичка за татко

  Poesía » Otra
1.2K 0 4



Вече седем години, откакто те няма.
Вече седем години, откакто
на небето живееш. А тук още с мама
сме си чужди...Така боли, татко!...

И до днес всичко в мен не успя да приеме,
че те няма... че няма да върна
за минута поне всичко в минало време,
за да мога пак да те прегърна...

да ти кажа, че липсват ми твоите очи,
и уж по-често силна съм... Да, но
щом настъпи Октомври всичко в мене мълчи
и е толкова, толкова трудно...

Ако днес беше тук... Ако пак ми запееш...
този дъжд щеше ти да разплискаш...
И те нося в сърцето...Там поне ще живееш!...
Но ми липсваш!... Ужасно ми липсваш....

... 17.10.2013 г.

Хиляди пъти по седем години няма да стигнат,
за да утихне болката от това, че те няма!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...