Вече седем години, откакто те няма.
Вече седем години, откакто
на небето живееш. А тук още с мама
сме си чужди...Така боли, татко!...
И до днес всичко в мен не успя да приеме,
че те няма... че няма да върна
за минута поне всичко в минало време,
за да мога пак да те прегърна...
да ти кажа, че липсват ми твоите очи,
и уж по-често силна съм... Да, но
щом настъпи Октомври всичко в мене мълчи
и е толкова, толкова трудно... ...