Вече седем години, откакто те няма.
Вече седем години, откакто
на небето живееш. А тук още с мама
сме си чужди...Така боли, татко!...
И до днес всичко в мен не успя да приеме,
че те няма... че няма да върна
за минута поне всичко в минало време,
за да мога пак да те прегърна...
да ти кажа, че липсват ми твоите очи,
и уж по-често силна съм... Да, но
щом настъпи Октомври всичко в мене мълчи
и е толкова, толкова трудно...
Ако днес беше тук... Ако пак ми запееш...
този дъжд щеше ти да разплискаш...
И те нося в сърцето...Там поне ще живееш!...
Но ми липсваш!... Ужасно ми липсваш....
... 17.10.2013 г.
Хиляди пъти по седем години няма да стигнат,
за да утихне болката от това, че те няма!...
© Павлина Соколова Всички права запазени