Oct 18, 2013, 8:51 AM

Свещичка за татко

  Poetry » Other
1.2K 0 4



Вече седем години, откакто те няма.
Вече седем години, откакто
на небето живееш. А тук още с мама
сме си чужди...Така боли, татко!...

И до днес всичко в мен не успя да приеме,
че те няма... че няма да върна
за минута поне всичко в минало време,
за да мога пак да те прегърна...

да ти кажа, че липсват ми твоите очи,
и уж по-често силна съм... Да, но
щом настъпи Октомври всичко в мене мълчи
и е толкова, толкова трудно...

Ако днес беше тук... Ако пак ми запееш...
този дъжд щеше ти да разплискаш...
И те нося в сърцето...Там поне ще живееш!...
Но ми липсваш!... Ужасно ми липсваш....

... 17.10.2013 г.

Хиляди пъти по седем години няма да стигнат,
за да утихне болката от това, че те няма!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...