16 feb 2025, 17:26

Света и суетата

  Poesía
558 3 5

Намерила е мъничка врата 

която да я води към звездите.

По стълбата на свойта суета

разхожда нощите, а после дните.

 

Понесла факла в двете си ръце

готова е души да пазарува.

В дланта е стиснала едно перце,

чрез него се надява да царува.

 

От плитък кладенец напи вода

разказа своите житейски драми.

Разбра се, че е имала рода-

възторг, аплаузи, драги, мили дами!

 

По стълбата с високи стъпала 

тя снизходително, едва поглежда..

Бездарието влачи пипала!

А, истината във света се вглежда...

 

 

 

Детелина И.Стефанова 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...