16 feb 2025, 17:26

Света и суетата

  Poesía
555 3 5

Намерила е мъничка врата 

която да я води към звездите.

По стълбата на свойта суета

разхожда нощите, а после дните.

 

Понесла факла в двете си ръце

готова е души да пазарува.

В дланта е стиснала едно перце,

чрез него се надява да царува.

 

От плитък кладенец напи вода

разказа своите житейски драми.

Разбра се, че е имала рода-

възторг, аплаузи, драги, мили дами!

 

По стълбата с високи стъпала 

тя снизходително, едва поглежда..

Бездарието влачи пипала!

А, истината във света се вглежда...

 

 

 

Детелина И.Стефанова 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....