16 feb 2025, 17:26

Света и суетата

  Poesía
561 3 5

Намерила е мъничка врата 

която да я води към звездите.

По стълбата на свойта суета

разхожда нощите, а после дните.

 

Понесла факла в двете си ръце

готова е души да пазарува.

В дланта е стиснала едно перце,

чрез него се надява да царува.

 

От плитък кладенец напи вода

разказа своите житейски драми.

Разбра се, че е имала рода-

възторг, аплаузи, драги, мили дами!

 

По стълбата с високи стъпала 

тя снизходително, едва поглежда..

Бездарието влачи пипала!

А, истината във света се вглежда...

 

 

 

Детелина И.Стефанова 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...