Света и суетата
Намерила е мъничка врата
която да я води към звездите.
По стълбата на свойта суета
разхожда нощите, а после дните.
Понесла факла в двете си ръце
готова е души да пазарува.
В дланта е стиснала едно перце,
чрез него се надява да царува.
От плитък кладенец напи вода
разказа своите житейски драми.
Разбра се, че е имала рода-
възторг, аплаузи, драги, мили дами!
По стълбата с високи стъпала
тя снизходително, едва поглежда..
Бездарието влачи пипала!
А, истината във света се вглежда...
Детелина И.Стефанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
