Света и суетата
Намерила е мъничка врата
която да я води към звездите.
По стълбата на свойта суета
разхожда нощите, а после дните.
Понесла факла в двете си ръце
готова е души да пазарува.
В дланта е стиснала едно перце,
чрез него се надява да царува.
От плитък кладенец напи вода
разказа своите житейски драми.
Разбра се, че е имала рода-
възторг, аплаузи, драги, мили дами!
По стълбата с високи стъпала
тя снизходително, едва поглежда..
Бездарието влачи пипала!
А, истината във света се вглежда...
Детелина И.Стефанова
© Детелина Стефанова All rights reserved.
