6 dic 2007, 10:22

Света на жабата

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Как свети слънцето – прекрасно.
Как милва с топлата ръка,
как зайчетата бягат в безопасност,
подгонени от облачната синева.
 

Как вятърът играе свежо
в спокоен блатен вир,
летящи кончета прескачат
прекрасна водна шир.
 

Живота е чудесен и спокоен!
Муха прелита – свежа и
добра закуска за деня.
Възможно ли е да е лош света?
 

Но сянка се надвеси странно,
над таз прекасна свобода.
И в миг - о, Боже, мрак ужасен!
Изчезна иделична синева.
 

И пак си пеят птичките свободни,
летящи кончета прескачат водна шир,
и Щърко крачи ситичък, доволен.
За Жабката - настъпи мрак и гробна тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ноел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...