Света на жабата

6 dic 2007, 10:22

Poesía » Otra

779 0 5

Как свети слънцето – прекрасно.
Как милва с топлата ръка,
как зайчетата бягат в безопасност,
подгонени от облачната синева.

Как вятърът играе свежо
в спокоен блатен вир,
летящи кончета прескачат
прекрасна водна шир.

Живота е чудесен и спокоен!
Муха прелита – свежа и
добра закуска за деня.
Възможно ли е да е лош света?

Но сянка се надвеси странно,
над таз прекасна свобода.
И в миг - о, Боже, мрак ужасен!
Изчезна иделична синева.

И пак си пеят птичките свободни,
летящи кончета прескачат водна шир,
и Щърко крачи ситичък, доволен.
За Жабката - настъпи мрак и гробна тишина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.