Dec 6, 2007, 10:22 AM

Света на жабата

  Poetry » Other
1.1K 0 5

Как свети слънцето – прекрасно.
Как милва с топлата ръка,
как зайчетата бягат в безопасност,
подгонени от облачната синева.
 

Как вятърът играе свежо
в спокоен блатен вир,
летящи кончета прескачат
прекрасна водна шир.
 

Живота е чудесен и спокоен!
Муха прелита – свежа и
добра закуска за деня.
Възможно ли е да е лош света?
 

Но сянка се надвеси странно,
над таз прекасна свобода.
И в миг - о, Боже, мрак ужасен!
Изчезна иделична синева.
 

И пак си пеят птичките свободни,
летящи кончета прескачат водна шир,
и Щърко крачи ситичък, доволен.
За Жабката - настъпи мрак и гробна тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...