24 jun 2024, 8:57  

Света ще преобърна 

  Poesía » Otra
268 6 19

Душата ми е нежна - капчици роса,

когато утрото със слънце ме погали,

опитвам се на рамене света да понеса,

като Сизиф(а), камък да търкалям

по склона на живота стръмен и безкраен…

Изкачване, пропадане, без глътка въздух,      

препъване по пътя от грешките неравен,

нозете наранени, тревогите събувам…

Огледах се за слънце, светлина и свежест,

а камъка огромен на живота не помръдва.

Започвам от начало, олеква тази тежест,

щом с теб сме двама, света ще преобърна.

 

23.06.2024

© Todos los derechos reservados

  124 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стойчо, Дани, радвам се, че прочетохте и харесахте!
    Благодаря, за хубавите думи!
  • Красив стих, поздравления, Скити! А последният ред съдържа цялата истина за смисъла на живота!
  • Как съм го пропуснал!
    Но никога не е късно, нали?
  • Благодаря, Петре!
  • Не съм закъснял, почувствах го като изповед за надежда и любов
    ''... щом с теб сме двама, света ще преобърна...''
  • Злати, благодаря!
  • Много хубаво! Поздравявам те, Скити!
  • Благодаря ти, Марко!
  • Хубаво е ! Поздрави !
  • Благодаря!
  • Само така.
    Поздравявам те.
  • Ина, благодаря ти! Радвам се, че се спря при стихчето ми!
  • един път ти го бутнеш, друг път той те бутне и така - ако има и едно рамо е по-друго
  • Петя, благодаря, че прочете!
  • Сам е трудно да носиш камъка на живота.
  • Дейна, Вили, Пепи, благодаря ви момичета!
    Радвам се, че споделихте!
  • Много е хубаво!
  • Taka e
  • Истина е, само човек с нежна душа може да напише такъв стих .
    Хареса ми!
    Поздрави, Скити!
Propuestas
: ??:??