Душата ми е нежна - капчици роса,
когато утрото със слънце ме погали,
опитвам се на рамене света да понеса,
като Сизиф(а), камък да търкалям
по склона на живота стръмен и безкраен…
Изкачване, пропадане, без глътка въздух,
препъване по пътя от грешките неравен,
нозете наранени, тревогите събувам…
Огледах се за слънце, светлина и свежест,
а камъка огромен на живота не помръдва.
Започвам от начало, олеква тази тежест,
щом с теб сме двама, света ще преобърна.
23.06.2024
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
