30 nov 2007, 9:16

Светец...

  Poesía » Otra
812 0 4

 

Летейки, бавно стигам дъното,
пропадайки, докосвам аз върха,
със светлинка, мъждукаща във тъмното,
откривам по малко, ден след ден, света!
Всеки път с очи затворени,
разбирам какво е да си слепец,
но отворя ли ги, виждам само хора покварени,
знам какво е сред грешници да си светец!
Ореола, умело скрит под черно наметало,
а лъчезарните усмивки са вече минало,
бавно разкъсвам плата на дрехите,
невидими да бъдат по мен доспехите!
Рицар за правда и за истина,
готова съм душата си да дам за всички грехове,
а чистата ми кръв по земята се плисна,
с кръвта си ще стопя всички ледове!
Готова съм в огъня боса да стъпя,
на клада да горя, докато угасне,
във себе си истината аз да въплътя,
а нека от раните ми праведни светлината блесне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...