Childish_Fears (Зори )
85 92
Nov 30, 2007, 9:16 AM

Светец... 

  Poetry » Other
639 0 4

 

Летейки, бавно стигам дъното,
пропадайки, докосвам аз върха,
със светлинка, мъждукаща във тъмното,
откривам по малко, ден след ден, света!
Всеки път с очи затворени,
разбирам какво е да си слепец,
но отворя ли ги, виждам само хора покварени,
знам какво е сред грешници да си светец!
Ореола, умело скрит под черно наметало,
а лъчезарните усмивки са вече минало,
бавно разкъсвам плата на дрехите,
невидими да бъдат по мен доспехите!
Рицар за правда и за истина,
готова съм душата си да дам за всички грехове,
а чистата ми кръв по земята се плисна,
с кръвта си ще стопя всички ледове!
Готова съм в огъня боса да стъпя,
на клада да горя, докато угасне,
във себе си истината аз да въплътя,
а нека от раните ми праведни светлината блесне...

© Зори All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??