30 нояб. 2007 г., 09:16

Светец...

Поэзия » Другая

813 0 4

Летейки, бавно стигам дъното,
пропадайки, докосвам аз върха,
със светлинка, мъждукаща във тъмното,
откривам по малко, ден след ден, света!
Всеки път с очи затворени,
разбирам какво е да си слепец,
но отворя ли ги, виждам само хора покварени,
знам какво е сред грешници да си светец!
Ореола, умело скрит под черно наметало,
а лъчезарните усмивки са вече минало,
бавно разкъсвам плата на дрехите,
невидими да бъдат по мен доспехите!
Рицар за правда и за истина,
готова съм душата си да дам за всички грехове,
а чистата ми кръв по земята се плисна,
с кръвта си ще стопя всички ледове!
Готова съм в огъня боса да стъпя,
на клада да горя, докато угасне,
във себе си истината аз да въплътя,
а нека от раните ми праведни светлината блесне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Childish_Fears (Зори )

Благодаря ви!

2007-11-30T15:54:57+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Сутринта го четох,но не можах да ти напиша нищо.Сега се върнах,прочетох го отново и мога да ти кажа само това:Недей лети към дъното,а към небесата!!!Поздрави!

2007-11-30T13:40:34+02:00
бармах (Леонид Стоянов)

Поздравления!

2007-11-30T09:24:21+02:00
Senni (Силвия)

Чудесно е!!! Поздрави!!!

2007-11-30T09:18:28+02:00