30.11.2007 г., 9:16

Светец...

809 0 4

 

Летейки, бавно стигам дъното,
пропадайки, докосвам аз върха,
със светлинка, мъждукаща във тъмното,
откривам по малко, ден след ден, света!
Всеки път с очи затворени,
разбирам какво е да си слепец,
но отворя ли ги, виждам само хора покварени,
знам какво е сред грешници да си светец!
Ореола, умело скрит под черно наметало,
а лъчезарните усмивки са вече минало,
бавно разкъсвам плата на дрехите,
невидими да бъдат по мен доспехите!
Рицар за правда и за истина,
готова съм душата си да дам за всички грехове,
а чистата ми кръв по земята се плисна,
с кръвта си ще стопя всички ледове!
Готова съм в огъня боса да стъпя,
на клада да горя, докато угасне,
във себе си истината аз да въплътя,
а нека от раните ми праведни светлината блесне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...