3 mar 2014, 14:57

Светец и сатана

  Poesía » Otra
710 0 4

Зловеща нощ, злокобна тишина,
гранитна крепост от измамени надежди
обсебваща, студена самота,
кървящи рани от изгарящи копнежи.
Окови, катинари и вериги,
сподавен вик, прекършени криле,
пламтяща страст, заключени молитви,
сълзи от огън, дъх от ветрове.
Предателство, проклятие, омраза,
желание за мъст и свобода
и дива ярост жадна да наказва
теб – смъртен грях, светец и сатана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и всичко това на едно място! докато има копнеж, раните не са страшни!
  • Благодаря, Веселка
    Младен, как мога да се сърдя след такива хубави думи Благодаря ти!
  • "теб – смъртен грях, светец и сатана..."

    Много хубав финал-находка, както и стихотворението като цяло.
    Не ми се сърди, но за момент се персонифицирах с лирическия за да преживея стиха ти докрай.

    Поздравление Биляна!: Мисана
  • Хареса ми! С пожелание за отключване и сбъдване на молитвите!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...