3 mar 2014, 14:57

Светец и сатана

Poesía » Otra

703 0 4

Зловеща нощ, злокобна тишина,
гранитна крепост от измамени надежди
обсебваща, студена самота,
кървящи рани от изгарящи копнежи.
Окови, катинари и вериги,
сподавен вик, прекършени криле,
пламтяща страст, заключени молитви,
сълзи от огън, дъх от ветрове.
Предателство, проклятие, омраза,
желание за мъст и свобода
и дива ярост жадна да наказва
теб – смъртен грях, светец и сатана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dinko1963 (Динко)

и всичко това на едно място! докато има копнеж, раните не са страшни!

2014-03-06T07:38:07+02:00
reinbow (Биляна Битолска)

Благодаря, Веселка
Младен, как мога да се сърдя след такива хубави думи Благодаря ти!

2014-03-03T19:59:05+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"теб – смъртен грях, светец и сатана..."

Много хубав финал-находка, както и стихотворението като цяло.
Не ми се сърди, но за момент се персонифицирах с лирическия за да преживея стиха ти докрай.

Поздравление Биляна!: Мисана

2014-03-03T19:49:10+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Хареса ми! С пожелание за отключване и сбъдване на молитвите!

2014-03-03T17:07:54+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0